През 1946 г. Европа е разделена от желязна завеса
На днешния ден през 1946 г. Уинстън Чърчил произнася тирада в американския град Фултън, с която афишира, че Европа е разграничена от " желязна завеса ", на изток от която се постанова руската система.
" Желязната завеса " е израз, употребен за първи път от Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата и просвещението на Националсоциалистическа Германия.
По-късно крилатата фраза е разпространявана от Уинстън Чърчил, който разказва границата, която алегорично, идеологически и физически разделя Европа на две обособени зони след приключването на Втората международна война до края на Студената война, почти в интервала от 1945 до 1990 година.
През 1946 година Чърчил в качеството си на " никой " (от юли 1945 година той към този момент не е министър председател на Англия и е в опозиция) пръв заговаря за руската опасност за демократична Европа и тази тирада се счита за начало на Студената война. Въпреки че се изрича за обединяване на Европа като " един тип Съединени европейски щати ", Чърчил упорства за английска самостоятелност от Европейската общественост за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски план.
Той вижда мястото на Англия настрана от континента, с доста повече общо със страните от Британската общественост и със Съединените щати в по този начин наречената Англосфера.
Когато желязната завеса е спусната, множеството страни от Източна Европа и доста от Централна Европа (с изключение на Западна Германия, Лихтенщайн, Швейцария и Австрия) са под политическото въздействие на Съветския съюз. Дори централноевропейски страни, които се намират на изток от Завесата, постоянно са считани за част от Източна Европа, в сравнение с за независима централноевропейска част.
Пример за това е Чехословакия (днес разграничена на Чехия и Словакия), която стартира да бъде считана за част от Източна Европа. Това се случва, въпреки Чехия да е географски толкоз отдалечена на изток, колкото е и Австрия, а Прага (столицата на Чехия) е ситуирана повече на запад, в сравнение с Виена, столицата на Австрия. Берлин, столицата на обединена Германия, е единствено малко по на запад от Прага.
Някои от страните на изток от желязната завеса са присъединени към Съветския съюз и стават руски социалистически републики (например Украйна, Беларус, Молдова). С две изключения, Съюз на съветските социалистически републики държи всички комунистически страни под контрола на про-съветски държавни управления. Това става с помощта на угрозата от военно настъпление на страните членки на Варшавския контракт, предвождани от Съветския съюз. Двете изключения са Югославия, която резервира политическа самостоятелност, и Албания, която се измъква от руското въздействие през 60-те и се причислява към лагера на Китай. Югославия и Албания остават обаче комунистически страни.
На изток от " желязната завеса ", страните развиват лични стопански и военни структури, надлежно Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския контракт, по сходство на западните Европейска общественост и НАТО.
На запад, страните от Западна Европа и Южна Европа, дружно със Австрия, Западна Германия, Лихтенщайн и Швейцария, развиват пазарна стопанска система. С изключение на интервала на фашизма в Испания и Португалия и военната тирания в Гърция, тези страни са ръководени от демократични демократични държавни управления.
Повечето страни на запад от " желязната завеса ", като се изключи неутралните Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Швеция, Финландия и Ирландия, са съдружници на Съединените щати и Канада посредством НАТО, а стопански са обединени посредством Европейската общественост и Европейската асоциация за свободна търговия.
Сн 265085
" Желязната завеса " е израз, употребен за първи път от Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата и просвещението на Националсоциалистическа Германия.
По-късно крилатата фраза е разпространявана от Уинстън Чърчил, който разказва границата, която алегорично, идеологически и физически разделя Европа на две обособени зони след приключването на Втората международна война до края на Студената война, почти в интервала от 1945 до 1990 година.
През 1946 година Чърчил в качеството си на " никой " (от юли 1945 година той към този момент не е министър председател на Англия и е в опозиция) пръв заговаря за руската опасност за демократична Европа и тази тирада се счита за начало на Студената война. Въпреки че се изрича за обединяване на Европа като " един тип Съединени европейски щати ", Чърчил упорства за английска самостоятелност от Европейската общественост за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски план.
Той вижда мястото на Англия настрана от континента, с доста повече общо със страните от Британската общественост и със Съединените щати в по този начин наречената Англосфера.
Когато желязната завеса е спусната, множеството страни от Източна Европа и доста от Централна Европа (с изключение на Западна Германия, Лихтенщайн, Швейцария и Австрия) са под политическото въздействие на Съветския съюз. Дори централноевропейски страни, които се намират на изток от Завесата, постоянно са считани за част от Източна Европа, в сравнение с за независима централноевропейска част.
Пример за това е Чехословакия (днес разграничена на Чехия и Словакия), която стартира да бъде считана за част от Източна Европа. Това се случва, въпреки Чехия да е географски толкоз отдалечена на изток, колкото е и Австрия, а Прага (столицата на Чехия) е ситуирана повече на запад, в сравнение с Виена, столицата на Австрия. Берлин, столицата на обединена Германия, е единствено малко по на запад от Прага.
Някои от страните на изток от желязната завеса са присъединени към Съветския съюз и стават руски социалистически републики (например Украйна, Беларус, Молдова). С две изключения, Съюз на съветските социалистически републики държи всички комунистически страни под контрола на про-съветски държавни управления. Това става с помощта на угрозата от военно настъпление на страните членки на Варшавския контракт, предвождани от Съветския съюз. Двете изключения са Югославия, която резервира политическа самостоятелност, и Албания, която се измъква от руското въздействие през 60-те и се причислява към лагера на Китай. Югославия и Албания остават обаче комунистически страни.
На изток от " желязната завеса ", страните развиват лични стопански и военни структури, надлежно Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския контракт, по сходство на западните Европейска общественост и НАТО.
На запад, страните от Западна Европа и Южна Европа, дружно със Австрия, Западна Германия, Лихтенщайн и Швейцария, развиват пазарна стопанска система. С изключение на интервала на фашизма в Испания и Португалия и военната тирания в Гърция, тези страни са ръководени от демократични демократични държавни управления.
Повечето страни на запад от " желязната завеса ", като се изключи неутралните Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Швеция, Финландия и Ирландия, са съдружници на Съединените щати и Канада посредством НАТО, а стопански са обединени посредством Европейската общественост и Европейската асоциация за свободна търговия.
Сн 265085
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ